„ВЕЧЕРНЕЕ РАЗМЫШЛЕНИЕ О БОЖИЕМ ВЕЛИЧЕСТВЕ ПРИ СЛУЧАЕ ВЕЛИКАГО СЕВЕРНАГО СИЯНИЯ”
Михаил Васильевич Ломоносов (1711-1765 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕРНО РАЗМИШЛЕНИЕ ЗА БОЖИЕТО ВЕЛИЧИЕ ПРИ ВЕЛИКОТО СЕВЕРНО СИЯНИЕ
1.
Лицето свое скри денят,
нощта поляните покри,
лъчите бързо ще заспят
зад мрачна сянка вдън гори.
Откри се бездна, там горят
звезди безчет, без дъно свят.
2.
Като фин пясък сред вълни,
като искра във вечен лед,
като прашец сред вихър див,
като перо във взрив свиреп,
тъй аз, в таз бездна потопен,
от мисли чезна изморен.
3.
Премъдри словеса гласят:
„Там има много светове,
безброй слънца сред тях горят,
народи раснат с векове;
расте божествено дърво
в това всесилно естество.”
4.
Но как, природо, с тоз закон?
В нощта зараждат се зори!
Къде е слънчевият трон?
В морето ледник как гори?
В нас хладни пламъци пламтят!
След черна нощ дойде денят!
5.
О, вий, които с поглед благ
четете битието днес,
в нещата само дребен знак
е естеството; ваша чест,
щом знайте пътя на планети,
какво ни мачка нас, кажете!
6.
Как нощем чезне лъч сломен?
С какво лих пламък твърд грози?
Как мълнията в ясен ден
зенит над нас ще порази?
Как в ледения пуст кошмар
расте сред зимата пожар?
7.
Водата спори с пушек гъст;
лъчите слънчеви блестят
към нас, с поклон превили кръст;
зелени планини горят;
зефирът морски после спира,
вълнички там ломят ефира.
8.
Съмнения сред нас блестят
за достижими висоти.
Обширен ли е този свят?
Звездата колко ще блести?
Зове ни краят многолик!
Творецът колко е велик?
Ударения
ВЕЧЕРНО РАЗМИШЛЕНИЕ ЗА БОЖИЕТО ВЕЛИЧИЕ ПРИ ВЕЛИКОТО СЕВЕРНО СИЯНИЕ
ЛицЕто свОе скрИ денЯт,
ношттА полЯните покрИ,
лъчИте бЪрзо ште заспЯт
зад мрАчна сЯнка вдЪн горИ.
ОткрИ се бЕздна, тАм горЯт
звездИ безчЕт, без дЪно свЯт.
КатО фин пЯсък сред вълнИ,
катО искрА във вЕчен лЕд,
катО прашЕц сред вИхър дИв,
катО перО във взрИв свирЕп,
тъй Аз, в таз бЕздна потопЕн,
от мИсли чЕзна изморЕн.
ПремЪдри словесА гласЯт:
„Там Има мнОго световЕ,
безбрОй слънцА сред тЯх горЯт,
нарОди рАснат с вековЕ;
растЕ божЕствено дървО
в товА всесИлно естествО.”
Но кАк, прирОдо, с тОз закОн?
В ношттА зарАждат се зорИ!
КъдЕ е слЪнчевият трОн?
В морЕто лЕдник кАк горИ?
В нас хлАдни плАмъци пламтЯт!
След чЕрна нОшт дойдЕ денЯт!
О, вИй, коИто с пОглед блАг
четЕте битиЕто днЕс,
в нештАта сАмо дрЕбен знАк
е естествОто; вАша чЕст,
штом знАйте пЪтя на планЕти,
каквО ни мАчка нАс, кажЕте!
Как нОштем чЕзне лЪч сломЕн?
С каквО лих плАмък твЪрд грозИ?
Как мЪлнията в Ясен дЕн
зенИт над нАс ште поразИ?
Как в лЕдения пУст кошмАр
растЕ сред зИмата пожАр?
ВодАта спОри с пУшек гЪст;
лъчИте слЪнчеви блестЯт
към нАс, с поклОн превИли крЪст;
зелЕни планинИ горЯт;
зефИрът мОрски пОсле спИра,
вълнИчки тАм ломЯт ефИра.
СъмнЕния сред нАс блестЯт
за достижИми висотИ.
ОбшИрен ли е тОзи свЯт?
ЗвездАта кОлко ште блестИ?
ЗовЕ ни крАят многолИк!
ТворЕцът кОлко е велИк?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Ломоносов
ВЕЧЕРНЕЕ РАЗМЫШЛЕНИЕ О БОЖИЕМ ВЕЛИЧЕСТВЕ ПРИ СЛУЧАЕ ВЕЛИКАГО СЕВЕРНАГО СИЯНИЯ
1.
Лице свое скрывает день,
Поля покрыла мрачна ночь,
Взошла на горы чорна тень,
Лучи от нас склонились прочь.
Открылась бездна звезд полна;
Звездам числа нет, бездне дна.
2.
Песчинка как в морских волнах,
Как мала искра в вечном льде,
Как в сильном вихре тонкой прах,
В свирепом, как перо, огне,
Так я, в сей бездне углублен,
Теряюсь, мысльми утомлен!
3.
Уста премудрых нам гласят:
„Там разных множество светов,
Несчетны солнца там горят,
Народы там и круг веков;
Для общей славы божества
Там равна сила естества.”
4.
Но где ж, натура, твой закон?
С полночных стран встает заря!
Не солнце ль ставит там свой трон?
Не льдисты ль мещут огнь моря?
Се хладный пламень нас покрыл!
Се в ночь на землю день вступил!
5.
О вы, которых быстрый зрак
Пронзает в книгу вечных прав,
Которым малый вещи знак
Являет естества устав,
Вам путь известен всех планет;
Скажите, что нас так мятет?
6.
Что зыблет ясный ночью лучь?
Что тонкий пламень в твердь разит?
Как молния без грозных тучь
Стремится от земли в зенит?
Как может быть, чтоб мерзлый пар
Среди зимы рождал пожар?
7.
Там спорит жирна мгла с водой;
Иль солнечны лучи блестят,
Склонясь сквозь воздух к нам густой;
Иль тучных гор верьхи горят;
Иль в море дуть престал зефир,
И гладки волны бьют в ефир.
8.
Сомнений полон наш ответ
О том, что окрест ближних мест.
Скажите ж, коль пространен свет?
И что малейших дале звезд?
Несведом тварей вам конец?
Скажите ж, коль велик Творец?
1743 г.
---------------
Руският поет, художник, преводач, естествоизпитател и учен енциклопедист Михаил Ломоносов (Михаил Васильевич Ломоносов) е роден на 8/19 ноември 1711 г. в с. Мишанинска (сега с. Ломоносово), Архангелогородска губерния. Той е основоположник на съвременния руски литературен език, един от основоположниците на силаботоническото стихосложение. Завършва поетика, риторика и философия в Славяно-гръко-латинската академия в Москва (1734 г.), философия, математика и физика в Киево-Могилянската академия (1735 г.), древни и нови езици и словесност в Санктпетербургския държавен университет (1736 г.) и механика и теоретична химия в Марбургския университет в Германия (1739 г.), специализира ботаника, естествена история и минералогия (1741 г.). Сфери на научната му дейност: химия, физика, филология, естествознание, минералогия, история, металургия, оптика, астрономия, геология, генеалогия. Владее немски, френски и италиански език, изучава западноевропейската литература. Академик (1745 г.), професор по химия (1745 г.) и физика (1746 г.), колежски съветник (1757 г.). Основател е на Московския университет, ръководител е на Историческото събрание, Географския департамент, Академичната гимназия и Академичния университет (1758 г.). Действителен член на Императорската академия на науката и изкуствата (1757 г.), почетен член на Кралската академия на науките в Стокхолм (1760 г.), почетен член на Художествената академия (1763 г.), почетен член на Болонската академия на науките (1764 г.). Сред основните му трудове по красноречие, словесност, теория на стила и поетика са христоматиите „Краткое руководство к риторике” (1743 г.), „Риторика” (1748 г.), „Рассуждение о пользе книг церковных в российском языке” (1757 г.) и „Русская грамматика” (1764 г.). Пише стихове, поеми, трагедии, философски и сатирични оди, превежда творби на Хораций и Анакреон. Поезията му е наситена с натурфилософска научна и космична образност. Умира на 4/15 април 1765 г. в Санкт Петербург.
---------------
* (экспромт: Виктор Ратьковский)
Откуда знал, откуда видел
певец Архангельских низин,
как он науку предвосхитил,
ведь в небо зрил не он один.
Загадкой мучаясь обширной,
он нас оттуда вопрошал:
А Вы потомки всё открыли,
куда стремится идеал?
Трудясь на ниве просвещенья,
пройдя сквозь трениев узды,
как много гений через чтенье
познал и взял в свои бразды.
Доколе ж мы в волнах эфира
ловить не перестанем связь,
и воздадим хвалу кумиру
сумевшему отринуть грязь.